„Импровизия” е художествен метод  за  активизиране на креативните качества на актьорската психо-физика и усъвършенстване на актьорската техника при изграждането на сценичния образ.

                Импровизията в своята същност представлява Колективна Дирижирана Театрална Импровизация. Един вид отворен Театрален Спектакъл, при който публиката става съучастник на живо при самото създаване на една уникална Театрална форма – „жив, отворен спектакъл”, който е невъзможно да бъде повторен. Зрителят не гледа поредно представление на един отрепетиран в тишината и спокойствието на  празната театрална зала, завършен и непроменяем  художествен продукт.

                Импровизията се основава на схващането, че изразните средства на актьора не са само пластиката и словото, както е прието да се твърди. Възможностите за  изграждането на сценичен образ чрез актьорското поведение са разположени в три „сфери” на изразност: Звук, Движение и Изображение.  Като всяка от тези сфери се „разлага” на отделни елементи, майсторското боравене с тях се овладява в целеви групово динамични тренинги. Задължителна е работата в група, тренингът е насочен не към отделния актьор, а към групата , като единна цялост.

                 Изграждането на актьорския образ е именно във връзка и зависимост от групата. Откриването, изграждането и развитието на „типажа”, в хода на самата импровизацията върви по веригата: жест, знак, образ, символ, тип, мит. Актьорът,  в протичането на сеанса по „Импровизия”, бива и водач на групата и част от нея намирайки сам мястото и ролята си съобразно хода на импровизираното действие.

                Сеансите по Импровизия /живи представления/ са един вид хепънинги, пърформънси с непредвидими резултати и точно в стихията на свободната й неповторимост е нейната магическа сила.